Св. Николай Мирликийски Чудотворец - 6. декември


Тропар, глас 4

Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието
те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата,
поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство,
отче свещеноначалниче Николае,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 3

В град Мир, светецо, се прослави като свещенодеец,
защото, преподобне, като изпълни Христовото евангелие,
положи душата си за твоите люде и спаси от смърт невинните.
Заради това се освети като велик таинник на Божията благодат.

В една молитва Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили...

Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай. Скоро чичо му го въвел в чин презвитер.

Св. Николай притежавал една от добродетелите - пазител на целомъдрието, за която авва Маркел Скитиоп казва, че "нищо не приближава към Бога, както целомъдрената и благородна чистота".

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патара, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той  решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в едно блудилище, за да препечелят нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило.

Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци.
По пътя за Божия гроб Св. Николай извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Съществува предание, че по време на пребиваването си в Палестина, той пожелал веднъж през ноща да се помоли в храма. Когато пристъпил към вратите му, заключени с катинар, ангел Господен се докоснал до църковните двери и те се отворили сами.

Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.

Ръководител на постниците и монасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми".

Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.

По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов заместник се събрали в Мир всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога да им посочи най-достойния за тази отговорна служба. И ето, на един от най-старите епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. "Пръв, който влезе - казал той,- е избрания от Бога, името му е Николай!".

Същата нощ, светецът имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва, станал и влязъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, въвел го в храма и го поставил сред другите епископи и се обърнал към всички, като посочил слисания Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Tой повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!". Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята на Господня и приел архиепископството. Константинополският патриарх Св. Методий (+846 г.) разказва, че известно време преди това Св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна Пресвета Богородица му възлагала светителски омофор.

Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.

Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.

Тримата войводи, с които се върнал от Фригия били повишение в звание. Завистливи императорски сановници ги наклеветили, че уж подготвяли заговор срещу императора. Той повярвал на клеветите и ги осъдил на смърт. Тъмничарят ги предопредил, че присъдата ще бъде изпълнена на другия ден. Цяла нощ войводите се молили горещо на Св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил на сън на императора и изискал от него незабавно да освободи служителите си, в противен случай ще отнеме престола му. "Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мирликийската митрополия!". 

Същият сън видял и константинополският военоначалник и съобщил на царя, който на следваащия ден повикал тримата и им казал: "Чрез какво магьосничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е този разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Войводите започнали да го уверяват в своята невинност, но изведнъж, като вдигнали очи, видели наред с царя Св. Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на императора, кой е Николай, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава императорът умъдрен от чудесното застъпничество веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великия служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и го помолете да не ми се сърди, понеже изпълних волята му".

Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.

На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро.

Източник